Когато човек очаква дете, някак си от само себе си в главата му се ражда идеята, че освен съветите от приятелки, фейсбук и бегемама, не е зле да вземе да си купи поне една книга за отглеждане на деца, която по месеци, седмици, дни и часове да разказва за пътя на бебето от коликите, през първия зъб, до акането на гърне. После, когато детето се научи да стои право и от тази позиция драматично да се хвърля по корем на пода в магазина и да пищи в несвяст ”Искам зрънчо, искам да ям боклуци, искам зрънчо, искам боклуууцииии” се стига до момента, в който трескаво се търсят книги за възпитание на деца. А когато един ден току-що боядисаната в бяло стена в кухнята осъмне в разноцветни творчески експликации на тема „Пролетта дойде”, произведени с техниката „Ръце, натопени в разтворен с ябълков сок акварел, очертани с черен перманентен маркер”, става ясно, че е нужно набавянето на цялата поредица „Тихи творчески занимания за деца”.
Всички тия аспекти на детското развитие са ясни и добре описани в литературата.
Има обаче една апокрифна територия, която не съществува в нито една книга.
Това е територията на Светия ютюб. Не една или две Епохи са тръгнали оттам, завладели са един до два милиарда вюъри и клетите им родители, а после безславно са умрели в забвение, оставяйки след себе си богат набор от безценни за Археолозите от третото хилядолетие находки.
И така, започнало се е с Епохата на мънистата. Закупени са безброй мъниста – дървени, стъклени, бляскави, пластмасови, с брокат. Забелязала съм, че татковците много обичат тези с брокат, особено от онзи, който се ръси навсякъде и най-вече по неведоми пътища залепва за ризите и чорапите им. Закупени са кутии, които да ги побират по големина. Набавени са ластични корди в няколко размера. Разбира се, и на тях им трябват кутии. Станало е ясно, че според Светия ютюб е възможно с мъниста да изплетеш гривна не само с българското знаме, но и с това на Япония, Канада и Щатите. След тримесечно плетене, подаряване и ходене на работа с ръкав от различни по цвят, големина и знамена гривни, Епохата на мънистата е рязко разгромена от Епохата на полимерната глина. Какви мъниста, бе, мамо. Тъпотия, отживелица. Глина трябва, безброй блокчета глина с цена четири лева. Трябват и кутии, разбира се. Към тях са нужни и инструменти за обработка, както и материали за производство на обеци, пръстени и колиета, защото, откъде да знаеш, може пък детето да има заложби за дизайнер на бижута и кой изобщо си ти, за да го спираш. Нуждата от кутии споменах ли? И така, печеш стотици тави с Творби на сто и десет градуса, бижутата ти вече не включват ръкав от гривни със знамена, но за сметка на това ходиш на работа с обеци – калинки и колие – праз лук, който е много труден и красив. Някъде около осмата кутия от Епохата на глината, ютюб е разтърсен от Ерата на ластиците. Тука вече става много сложно. Значи, трябват много ластици, ама много. Не просто цветове и текстури, но и инструменти, куки, станчета. И кутии, много кутии. Ластиците са необходими в количества, много големи количества. Намираш си доверени дилъри, които познават добре нуждата, вкусовете и броя на творците, които отглеждаш. Например – Ооо, здрасти, обичайното ли – два двойни розови, едни черни и четири асорти? Айде един бонус – жълти, и без това не ми вървят. Къщата постепенно се изпълва с изплетени от ластици гривни, октоподи, бухалчета, мечета и пингвини. Има идея и за пуловер от ластици, и докато за твой ужас тя назрява с бясна сила, ютюб казва: Желе!
Така.
Има много рецепти за състава на това желе, но най-успешната се състои от перилен препарат бочко, боракс и бяло лепило. По принцип аз не знам точно каква е функцията на това желе, защото не само ютюб, но и гугъл мълчи. То просто се точи, сгъва и напъхва в бурканче безброй пъти и като цяло това е неговото предназначение. От време на време то служи и за залепяне за килима или за косата, крясъци „еййййколкопътитиказахдеееее” и наказание един месец без таблет и телефон, и да, и през моя компютър не може, и не, не може и през телевизора да влизаш в ютюб.
Преди да бъде сътворено обаче, Рецептата за Желе се е оказала прекият път към сърцето на аптекарката от аптеката зад блока, която благодарение на твоето обяснение за какво служи боракса, дето толкова деца питат за него, и безценния ти маркетингов съвет да зареди два-три кашона от него ВЕДНАГА, ти споделя след време, че си е платила месечния наем с печалбата от тази безценна суровина. Забелязваш, че перилният препарат бочко изведнъж се е оказал дефицитна стока в магазините в квартала, но истинското предизвикателство е бялото лепило. И така, например, като пълен аматьор отиваш в кварталната книжарница:
– Извинете, имате ли бяло лепило?
Продавачката те гледа изпитателно. Първо ти се кара, после ти дава едно сухо лепило и едно безцветно лепило. Не, не е това, казваш. Пак ти се кара. Сухото е бяло, а щом не ти върши работа, и безцветното ли не ти харесва? М? Излизаш, а погледът й прогаря тила ти. Следва друга квартална книжарница, после малка по в центъра, накрая голяма централна. Цялото ти свободно време, а именно обедната почивка и тичането към метрото след работа, е посветено на търсенето на бяло лепило, а тилът ти никакъв го няма вече. След като си обиколила всич-ко, в главата ти грейва спасително мисъл. ДЖЪМБО.
Палиш колата, качваш децата, отивате, а в сърцата ви пърха сладкият дъх на надеждата. Тичате вътре напред-назад, лутате се, виждаш консултантка, пак тичаш да я настигнеш.
– Извинете, имате ли бяло лепило?
Тя се обръща и те поглежда. Тук някъде времето и пространството се събират в едно, съществува само този коридор с канцеларски материали и двата ви погледа, събрани в лъча на познанието. Тя е от посветените. Тя знае. Знае за бялото лепило, знае за какво служи то, знае за Желето, а може би дори знае как се чисти то от килим. Тя е от тайното общество на Желето, ти също и вие просто говорите на таен език. Толкова е вълнуващо. Усмихва се:
– Да, ето там.
***
Сега наближава Хелоуин. В момента сме насред Епохата на фалшивата кръв. Тя се прави от зелена и червена сладкарска боя, какао на прах и още една съставка. Информация мога да дам само на лични съобщения, защото е тайна. Само за посветени.