За пример

Отивам на информационна родителска среща. От самото й име се разбира, че родителите ще се срещнат, за да бъдат информирани. По принцип, добрите, съвестни, примерни родители, които също така са били много съвестни отличници в училище, на такива срещи си записват неща в тефтер, гледат водещия срещата в очите и кимат с разбиране. На последната родителска среща аз лично писах на гърба на бележка от Фантастико с моливче от ИКЕА. Не записах много неща. След това си взех специален тефтер, който ми е много удобен, когато съм забравила да си изпия гинкото.
Така. Тръгвам към информационната родителска среща, обаче на средата на пътя се сещам, че нямам химикалка. Аз и време нямам, честно казано. Малко закъснявам. Как пък, клета ми Марийо, веднъж не ти беше всичко наред – коса, грим, зареден телефон, да си навреме, плюс тефтер и химикалка. Толкова ли е сложно. Спирам и почвам да ровя в колата, защото не искам пак да се излагам, все пак имам специален тефтер, една химикалка или пък молив от ИКЕА няма как да няма в тая древна кола. Започвам с находките, за част от които имам някои спомени – бял официален чорапогащник, черни цвички, ръкавици, които боцкат, тесте касови бележки от ОМВ, проект по история от 6-ти клас. Суха паста, ама много суха. Четири опаковки бенгалски огън, в целофан. Ако не намеря химикалка, мога да го взема, да го раздам на родителите (за всички ще има), да го запалим и да го въртим, докато ни информират. Няма нищо за писане в самата кола. Отварям багажника. Зимни кънки – два чифта, летни кънки – един чифт. Федербал, топка. Раница тип мешка. Отварям я – недоизпито шише с вода и несесер на бухалчета. И вътре – три, цели три, съвсем истински, здрави, съвършени химикалки. Ще пусна тото днес, страшен късмет. Тичам нагоре, стигам точно навреме, сядам, вратата се затваря, информационната среща започва. Вадя си тефтера и несесера на бухалчета и започвам много стриктно да си записвам. Десет минути след началото на информирането в залата връхлита рошава майка с разкопчана раница. Сяда зад мен. Рови, дълго рови, чувам я. Намира явно някакъв лист, но клетата, и моливче от ИКЕА си няма. Пита тихо за химикалка наоколо. Никой няма. Адски съм горда значи. Обръщам се, подавам несесерчето на бухалчета и казвам – „Заповядайте, изберете си“.