Илюзионисти

Тази вечер ще ходим на представление. Ще гледаме най-добрите илюзионисти в Русия. Децата се вълнуват, гледат видеа в ютюб, за да загреят. Карам ги да ядат и да пишкат, преди да тръгнем. Аз си знам защо. Ядат, пишкат, тръгваме. Пристигаме. Преди да влезем, купуваме разни неща. Чантата ми се пълни, от нея изпадат неща, връщаме ги обратно, падат други, връщаме и тях. Вървим, изтърсваме, вдигаме и бутаме неща, въртим се около оста си и една около друга и така до входа. Там ни чака благ чичко с металдетектор. Проверява децата, проверява и нас. Стига до чантата ми. Отварям я. Малко ме е срам. Вътре има общо два литра минерална вода, два чипса, три протеинови блокчета, фъстъци, три шала, две шапки, два чифта ръкавици, празна опаковка от дъвки, пълна опаковка с дъвки, две опаковки от вафли, мокри кърпички, сухи кърпички, два телефона, две портмонета, клеева тинктура, несесер и плюшена котка. Има и няколко бележки от изипей за платени сметки. Котката е облечена в плетена жилетка и е с шал. Тръгвам до обяснявам, че от всичко това притежавам само едно портмоне и един телефон. Няма смисъл. Човекът е разбран и както казах – благ. Усмихва ми се съучастнически и дори не рови в чантата пред чакащите хора. Може би няма толкова време. А може би си мисли, че ако пипне нещо, отвътре ще изскочи истински заек, сгъваем букет или пък четири метра навързани едно за друго шалчета. Влизам и се надявам да ме е помислил за част от шоуто, а не за много проста.

Намираме тоалетна, намираме места, намираме глътка въздух, сядаме. На сцената се появяват хора, изчезват хора, във въздуха летят хора, хора познават мислите на други хора. В публиката стоя аз с моята вълшебна чанта в скута, а от нея се появяват  и изчезват едно след  друго един милион неща. Мисля си как трябваше да стана илюзионист и да ми пляскат хората на крака в зала едно на ендека.