Козунак

Наближава Великден. Хората усърдно се подготвят за празника, кой с резервация за Павел баня, кой с четири дни на Халкидики, кой с четири кори яйца за боядисване и плейлист с видеа от Пекарната на Рудолф. Лека-полека шаренки яйчица и козунаци завладяват фейсбук, инстаграм и бегемама. Споделят се рецепти за козунаци, диайуай видеа за боядисване на яйца, както и икони за късмет. Скролваш, гледаш и се чудиш. Има рецепта за козунак без захар. Има рецепта за козунак без брашно. Има рецепта и за козунак без яйца. Има дори рецепта за козунак без брашно, яйца, захар и мляко. Той се състои от бадеми, кокосово мляко и фурми. Хаха, аматьори. Ама това е много ясно и си е съвсем нормално, и защо въобще ми се правят на много интересни с тия рецепти, дето вече от пет години ги знам и мога не само да се явя, но и да спечеля Мастършеф с тях. Ще ми се хвалят на мен, дето правих Нутела от авокадо, какаови зърна и агаве, както и бонбони Рафаело от кокосови стърготини и овесени трици. За пицата от карфиол или вегетарианската шкембе чорба да не говорим.

Стигам обаче до един пост и тук мислите ми внезапно секват. Не мога да преценя – очарована ли съм или смутена.

Рецептата е за суров козунак.

Суров. Козунак.

Значи, да си представим следното. Имаш, например, две деца. Понеже искаш да си много яка майка и всичко да е супер, и да ги храниш много здравословно, и тия деца да са отгледани като абсолютни милениали, а не като някакви там ретро хора, почваш много да четеш, да гледаш видеа в ютюб и други тренди неща. В шкафа у вас няма захар – нито бяла, нито кафява, дори и кокосова няма, но пък има овесени трици, кокосово брашно, арарут, тапиока и агар агар. Децата са свикнали да им приготвяш палачинки от лимец, бонбони от ечемик и солети от флейкс от киноа. На Коледа дори са яли брауни от боб, но не говорят за това пред приятели.

Та, имаш ги тия деца, отглеждаш ги, както личи, здравословно. Идва Великден, будиш ги и им казваш: Добро утро, деца, заповядайте, суров козунак.  Значи, ако до тоя момент тия деца са те приемали, защото все пак нали си им майка, а роднините не се избират; ако са те обичали, въпреки че си ги карала да ядат броколи на пара и торта от моркови; ако са те уважавали, защото знаеш да дабваш и си им купила навремето спинъри още преди да ги заредят в китайския мол, то точно при репликата за суровия козунак усещаш как устоите на дълго граденото доверие внезапно биха се пропукали. Усещаш, че този път няма да издържиш на обвинителния им поглед. Усещаш, че няма психонализа, която би се справила с това някой ден. Усещаш, че въпреки, че си очарована, май все пак си повече смутена, и макар и много да ти се иска да опиташ тоя суров козунак и най-вече да нахраниш с него децата, за да ги предпазиш от жестокия свят на глутена и лактозата, ще пропуснеш в името на това да останете приятели.

Държиш се мъжки. Отминаваш рецептата за суров козунак. Полезен е, но ти си силна.

Следва пост за веган дроб сарма.

Докато се усетиш, вече четеш.