Любов

Събота сутрин. Навън вали сняг. Децата още спят. Двамата пият кафе заедно. Не се случва често.

Разбират се, че днес ще са си вкъщи.

Говорят си разни неща. Той небрежно пита какво ще готвят. Тя разсеяно казва, че не може да измисли. Казва, че всеки ден мисли за тая храна, не може и в момента. Казва, че въобще предпочита да измие един тон чинии, да пусне трийсет перални и да ги простре, да изрине снега отпред пред целия блок и да напазарува за един месец, отколкото да мисли какво ще сготви, след като всеки ден се връща от работа в седем и тепърва мисли какво да готви, още повече, че едното дете не иска да яде нищо, и всеки път отива в боклука супата или манджата или каквото и да е сготвено, докато тя самата  е непрекъснато на режим, и нищо не може да яде, освен зеле, арарут и гълъб, но диетите изобщо вече не действат и не може така или иначе да влезе в нито една дреха отпреди десет години и защо въобще ги пази тия дрехи, но ги пази, защото надеждата умира последна, нищо че една дреха не си е купила от месеци, но как изобщо да стигне до магазин, като нон стоп върши други неща, за нея никога не остава време, защото е почти невъзможно да проверява сбит преразказ на Косачи, докато диктува за десети път ”Пепо и папагалът Попо пак играят на пирати” и „мама мие малини за Мими” и въобще който ги пише тези учебници да вземе да го попита него къде да търси достатъчно голям картон за макет на Юпитер, но все пак не се оплаква, защото не я мисли майката на детето, дето трябва да направи Слънцето, защото са в мащаб и Слънцето ще дойде с диаметър към метър и половина, и изобщо къде ги държат после тия проекти, и как изобщо да го пренесе тоя гигантски картон за Юпитер в метрото, където просто ръката не можеш да си завреш във влакчето вечер, обаче с кола е още по-зле, защото изобщо няма къде да се паркира, особено сега заради европредседателството, ама заради него хората не са спрели да ходят на работа, нали, и е такъв ад изобщо вечер в метрото, че съвсем по никакъв начин не може да вдигне телефона вътре между всичките тия хора и после в едната ръка да държи картон за Юпитер, а с другата да търси в гугъл за домашното на голямото дете колко е водосборният басейн на Амазонка и какво произвежда Чили.

Той ѝ казва за нищо да не се притеснява. Ще иде за кайма и картофи за мусака, казва.