Мастър клас

Гледам вчера МастърШеф. Това са едни приятни, а понякога и неприятни хора, които трябва да сготвят нещо много вкусно и красиво за определено време. И започват да тичат тия хора, спъват се, бутат се, падат, посипват ги с някакви неща, ядат виме на крава, крещят си, реват, смеят се, само и само да сготвят и да дадат на това жури нещо да яде. Абе много е интересно.
И си мисля – как пък на никой не му хрумна да направи такова риалити за родители. В смисъл – да ти дадат децата някаква задача и да трябва да я изпълниш за определено време. Например – четвъртък вечер е, прибираш се скапан от работа, звъни детето и реве, че утре има тържество и му трябва бял чорапогащник без фигурки и черни цвички. Значи, задачата е да ги доставиш за два часа. И си плюеш на петите, то е декември, часът е седем, ти си на Витошка, хващаш и въртиш пет до десет километра на минус десет градуса, докато се сетиш накрая, че новото хилядолетие е изобретило моловете. Връщаш се с чорапогащник, цвички и бронхит, задачата е изпълнена.
Или пък ставаш сутрин, слагаш кафе, става и детето, и точно след пет минути реве, че няма суха тениска от униформата. Значи, задачата е за три минути да изсушиш тениска. Включваш сешоар, ютия и вентилатор едновременно, а таткото рови из къщата за печка, тип духалка. И така, единият глади, другият върти сръчно сешоара, докато кафеварката не заплашва с клокочене, че всеки момент ще изпълни полет земя – земя към Северна Корея. Така оставаш сам, въртиш с една ръка сешоар, с другата – ютия, с единия крак правиш кръгово упражнение за бедрен мускул с духалка, докато опитваш да останеш прав с другия. Задачата е изпълнена, имаме тениска за три минути и се качваме на балкона.
За напредналите в състезанието би трябвало да има, разбира се, и задача с повишена трудност, а именно – две задачи за едно и също време. Например – 48 мъфина за тържество и оформяне на презентация в пауърпойнт на тема готическа архитектура. Време – един час. Мусака и пробен изпит по български. Не се сърди човече и вадене на трънче. Плитки и приказка преди сън.
Та гледам ги тия хора от МастърШеф и си мисля, ехе, мили хоби готвачи, ама страшни сте аматьори. Който не може да направи пилешка супа, баница и макет на Юпитер за един час, той не заслужава сто хиляди лева.