Обядът започва така:
– Заповядай – риба и картофи. За десерт – киви.
Гълтам два валериана.
Сяда. Става.
– Не помня дали си измих ръцете.
Мие ги, свири си с уста, връзва си опашка, развързва я, слага диадема. Мие ги пак, че си е пипала косата, бърше ги, сяда. Гледа критично в чинията.
– Може ли да видя рибата в тавата?
– Да, може, ето я.
Гледа я. Очите й се разширяват.
– Но тя е с глава! И има много зъбки!
– Да, защото е хищник.
– Фиу. Леле! Значи е изяла много други рибки. После ще я изям аз, и значи и аз съм хищник. И ти ще ядеш и значи и ти си хищник. Ами ние всички сме семейство хищници.
Нервите ми на майка хищник леко започват да се изопват:
– Хайде, яж.
Дъвче още първата хапка. Сигурна съм, че брои наум и сега е някъде около сто четиридесет и пет, а в устата й отдавна няма нищо. Боде картоф.
– Извинявай, че ще те обидя, мамо, но тези картофи са малко горещи и малко безсолни.
– Няма нищо. Нямат нужда от повече сол.
Опитва се с крайния ляв зъб на вилицата да набоде нано частица риба, а с десния – молекула от картоф. След стотина опита се получава, но нямам микроскоп, за да проверя. Прави се, че дъвче набоденото. Премята вилицата от ръка в ръка. Изправя се, върти се около оста си, надвесена изцяло върху масата и с лявата ръка съсредоточено рови в чинията.
– Мамо, виж, котенце!
Нарисувала е котенце. От риба и картоф. С лявата ръка.
– Браво! Яж.
– Щях да те питам – коя дата сме днес? А , и щях да те питам динозаврите миналия век ли са живели или преди това? Под масата е паднала ножицата, да я вдигна ли? Искаш ли да ти покажа какво правихме в училище в понеделник?
– После. Сега яж.
– Дай ми вода, че ми приседна (кашля драматично).
Сяда, пие, боде, яде.
– Ооо, пишка ми се. Сигурно от водата….
Отива, мие си ръцете, свири си с уста, връзва си опашка, развързва я, пак слага диадема. Мие ги пак, че си е пипала косата, бърше, сяда.
Решавам да си спестя час-два и бутам пред нея кивито. Гледа го. Ще се разплаче.
– Мамо, кивито има сърце, а ти си го разрязала!
С хладното си сърце на хищник, разрязващ сърца, вадя мляко от хладилника и вафла от шкафа. Все пак това дете нещо трябва да яде.