Продаваме си стария семеен ван. Харесан е, уговорен е и ето ни с моята законна половинка (трябвало и аз да присъствам, така казвал законът) стоим на един ъгъл и чакаме часа на срещата. Докато стоим, ми подхвърля – да знаеш, казах, че ти си го карала повече и най-вече извънградско. Казва го някак си ей така, закачливо, смига ми и се хили. Тъкмо да поискам обяснение и хоп – ето го бъдещият собственик идва, ръкуваме се и тръгваме да уреждаме процедурата. Вървим, те си говорят, аз си мисля. Защо пък аз да съм го карала, и то извънградско? Понеже съм жена, съм много внимателна, карам нежно и по правилата? Отнасям се към колата като към нови обувки и редовно я почиствам с мокри кърпички? Винаги внимателно заобикалям дупки, с обич минавам през легналите полицаи, редовно проверявам маслото с един специален дълъг шиш, в неделя сутрин го вдигам тоя ван на крик пред блока, лягам на мазен парцал под него и проверявам всичко ли му е наред по вътрешностите, а после вдигам капака, защото знам откъде, и сменям превантивно ангренажен ремък и от една до две полуоски? По принцип е възможно, но не ми се вярва. Докато си ги мисля тези неща виждам, че вече седим при нотариуса, старият и новият собственик оживено обсъждат техническото минало на колата, и ето, идва моментът, в който новият собственик се обръща към мен и пита:
– Сее ли?
Така.
Сее ли. Значи, аз първоначално сто процента съм сигурна, че ме пита нещо друго, но просто не може да произнесе добре „р“-то между двете „е“-та. Много грубо, господине, много грубо. Колата си е добре и изобщо не разбирам какво имате предвид. Оглеждам се, обаче, и ми си се струва твърде неестествено този възпитан на вид човек да пита такива неща толкова грубо в този хладен офис на уважаван столичен нотариус, в тази приятна стая със сиви стени и мебели в цвят дъб сонома. Човекът ме гледа в очакване и повтаря:
– Сее ли?
Адски започвам да се притеснявам. Чувствам се като мечка на синджир, която внезапно си е забравила танца. Питам отчаяно с поглед моя човек какво, по дяволите, значи „сее ли“, а той ми се усмихва насърчително и пита на свой ред:
– Сее ли? – и размърдва ръце в жест, наподобяващ леко въртене на волан.
Тотално не си знам танца.
– В смисъл? – питам тихо, с подкашляне.
– В смисъл, като си с над 150 на магистралата, сее ли?
Така.
Като си с над 150 на магистралата, сее ли.
Мили приятелю, мили нов собственико. Аз в живота си веднъж на магистралата съм вдигала 130, помня как много се зарадвах, а после ме изпревари тир. За сеене не знам, може и да сее, но дали покълва, и какъв плод дава изобщо не знам. Благодарение на оскъдната си природна интелигентност, но най-вече на жестовете, които законната ми половинка услужливо ми отправя, разбирам, че въпросът значи – тресе ли. Запазвам зверско самообладание:
– Не, изобщо. Изобщо не сее. Чак на 180 някъде започва да пресява.
А на вас, мили момичета, сее ли ви?
П.п. когато имало какво да се желае от ходовата част на колата се казвало, че е използвана повече от нежната половинка в семейството. Това си било термин и изобщо нямало общо с моето перфектно шофиране.