Тийн

Има си човек дете. Идва момент, в който милото сладко дете, вързано на две опашки, облечено с розова блузка, подскачайки на един крак, излиза през вратата и след 5 минути с шут през нея влиза Тийнейджър. Коси висят, очи святкат, черни дрипи размер 4 XL покриват нокти с обелен черен лак. Тогава започват сутрини като тази:

– Добро утро, съкровище! Направих ти закуска, яж, докато не е изстинала.

– мрххххгрбвккххххххх

– Как си, съкровище, как спа?

– ссссмрхгггкккк

– Хапвай закуската, айде, че става късно.

– мрхгккк, тъпата закуска е изстинала

(Т и П в „тъпата“ се произнасят с всемирна, изначална, подразбираща се досада)

– Имаш ли домашни?

– хххъъххх, нямам ТТъППи домашни

– Ще те карам ли днес на училище?

– сама ще ходя на ТТТъПППото училище.

– Айде, ако ти дойде настроението, обади ми се.