in Особености на живота с други хора

Тийн

Има си човек дете. Идва момент, в който милото сладко дете, вързано на две опашки, облечено с розова блузка, подскачайки на един крак, излиза през вратата и след 5 минути с шут през нея влиза Тийнейджър. Коси висят, очи святкат, черни дрипи размер 4 XL покриват нокти с обелен черен лак. Тогава започват сутрини като тази:
– Добро утро, съкровище! Направих ти закуска, яж, докато не е изстинала.
– мрххххгрбвккххххххх
– Как си, съкровище, как спа?
– ссссмрхгггкккк
– Хапвай закуската, айде, че става късно.
– мрхгккк, тъпата закуска е изстинала
(Т и П в „тъпата“ се произнасят с всемирна, изначална, подразбираща се досада)
– Имаш ли домашни?
– хххъъххх, нямам ТТъППи домашни
– Ще те карам ли днес на училище?
– сама ще ходя на ТТТъПППото училище.
– Айде, ако ти дойде настроението, обади ми се.
20 минути тишина, накъсвана от спорадични звуци от ТикТок.
Шут на вратата:
– Къде ми е тъпия учебник по английски?
Отивам за два шота чай от маточина и 20 капки мента, глог, валериан.

 

Write a Comment

Comment