Децата в нашето училище са с униформи. Суитшърт и тениска с якичка. Много са сладки, всичките такива еднакви. Понякога това поражда неудобства. За някои майки, не за мен, разбира се. Например, отиваш да вземеш детето си и ги гледаш всичките като малки сладки клонингчета, момченцата с къси косички, момиченцата с високо вдигнати опашки, като някакъв гигантски футболен отбор, тичат хаотично на двора. Неудобното е като търсиш своето дете и викаш напосоки някъде в тълпата, все едно си го видял, пък то изскочи зад теб и те гледа обвинително.
Ставаш сутринта, детето закусва, оправя се и се стига до униформата. Тя е прилежно приготвена на столче – тениска с якичка и суитшърт. Облича се детето. Решиш му косата. Забелязваш в качулката дебел надпис с черен маркер. Тъкмо да се скараш, че си е писало в качулката, и четеш. Суитшъртът принадлежи на Иван от първи ж. Детето не познава Иван от първи ж. Детето изобщо не е от първи ж.
Така. Малко е неудобно. Осъзнаваш се, че си изпрала дрешката на Иван. С хипоалергенен препарат и омекотител. После си я извадила от пералнята и грижливо си я простряла да съхне, после си я поставила на столче, докато си обяснявала, че е важно човек да се грижи за дрехите си. Е, мила мамо, да, за дрехите си. Не за дрехите на Иван от първи ж.
Знаеш, че баща им е по-оправен. Той те спасява и казва, че ще изясни ситуацията. Кара детето, връща се. Отишли са при Иван от първи ж. Вече се познават и са почти приятели. Семейни приятели. Говорили са си. Иван от първи ж е казал, че не е с нашия суитшърт. Той е облечен със суитшърта на Георги от първи д. Тук някъде е бил звънецът и разследването е приключило. Утешително e да знаем, че някъде някой Сашко носи суитшърта на дъщеря ми, в подгъва на който е красиво извезано с червен конец нейното име.
Ако някъде срещнете днес русо момиченце с дебел черен надпис в качулката „Иван от първи ж”, бъдете снизходителни.
А аз обещавам, че на следващата родителска среща ще помоля да си пишем и телефоните в качулките на децата.
P.S. Имената на децата са променени. Нека само мен ме е срам.
Хахахааа! Жадна бях за твоите скъпоценности от букви – благодаря ти, че пак ме напи! Ако носех качулка сега, щях да си напиша „Мерка е чудно добра!“ в нея. И телефоните и на двете ни.