март 2018

There were 2 posts published in март 2018 (this is page 1 of 1).

Козунак

Наближава Великден. Хората усърдно се подготвят за празника, кой с резервация за Павел баня, кой с четири дни на Халкидики, кой с четири кори яйца за боядисване и плейлист с видеа от Пекарната на Рудолф. Лека-полека шаренки яйчица и козунаци завладяват фейсбук, инстаграм и бегемама. Споделят се рецепти за козунаци, диайуай видеа за боядисване на яйца, както и икони за късмет. Скролваш, гледаш и се чудиш. Има рецепта за козунак без захар. Има рецепта за козунак без брашно. Има рецепта и за козунак без яйца. Има дори рецепта за козунак без брашно, яйца, захар и мляко. Той се състои от бадеми, кокосово мляко и фурми. Хаха, аматьори. Ама това е много ясно и си е съвсем нормално, и защо въобще ми се правят на много интересни с тия рецепти, дето вече от пет години ги знам и мога не само да се явя, но и да спечеля Мастършеф с тях. Ще ми се хвалят на мен, дето правих Нутела от авокадо, какаови зърна и агаве, както и бонбони Рафаело от кокосови стърготини и овесени трици. За пицата от карфиол или вегетарианската шкембе чорба да не говорим.

Стигам обаче до един пост и тук мислите ми внезапно секват. Не мога да преценя – очарована ли съм или смутена.

Рецептата е за суров козунак.

Суров. Козунак.

Значи, да си представим следното. Имаш, например, две деца. Понеже искаш да си много яка майка и всичко да е супер, и да ги храниш много здравословно, и тия деца да са отгледани като абсолютни милениали, а не като някакви там ретро хора, почваш много да четеш, да гледаш видеа в ютюб и други тренди неща. В шкафа у вас няма захар – нито бяла, нито кафява, дори и кокосова няма, но пък има овесени трици, кокосово брашно, арарут, тапиока и агар агар. Децата са свикнали да им приготвяш палачинки от лимец, бонбони от ечемик и солети от флейкс от киноа. На Коледа дори са яли брауни от боб, но не говорят за това пред приятели.

Та, имаш ги тия деца, отглеждаш ги, както личи, здравословно. Идва Великден, будиш ги и им казваш: Добро утро, деца, заповядайте, суров козунак.  Значи, ако до тоя момент тия деца са те приемали, защото все пак нали си им майка, а роднините не се избират; ако са те обичали, въпреки че си ги карала да ядат броколи на пара и торта от моркови; ако са те уважавали, защото знаеш да дабваш и си им купила навремето спинъри още преди да ги заредят в китайския мол, то точно при репликата за суровия козунак усещаш как устоите на дълго граденото доверие внезапно биха се пропукали. Усещаш, че този път няма да издържиш на обвинителния им поглед. Усещаш, че няма психонализа, която би се справила с това някой ден. Усещаш, че въпреки, че си очарована, май все пак си повече смутена, и макар и много да ти се иска да опиташ тоя суров козунак и най-вече да нахраниш с него децата, за да ги предпазиш от жестокия свят на глутена и лактозата, ще пропуснеш в името на това да останете приятели.

Държиш се мъжки. Отминаваш рецептата за суров козунак. Полезен е, но ти си силна.

Следва пост за веган дроб сарма.

Докато се усетиш, вече четеш.

Движение без празен ход

Често ме питат как толкова успешно се справям да бъда едновременно прекрасна майка, успешна работеща жена, чудесна съпруга и доверена приятелка. Всъщност, май не ме питат много често, даже май изобщо не се е случвало, но поне често си го представям. Например, стои пред мен прохождаща репортерка от списание Форбс. Настаняваме се в  непринудената, неформална обстановка на близкото кафене, аз си поръчвам капучино без захар, тя – двойно еспресо, чисто. Получаваме напитките си, аз отмятам фризиран бретон, потропвам нервно с прясно лакирания си показалец върху стъклената масичка, тя прелиства тефтерче, прокашля се и започваме:

– Здравейте, Мария. Вие сте една от жените в нашата класация 40 над 40. Вие сте една от четиридесетте жени на тази улица, която съумява едновременно да ходи, диша, мисли, работи, гледа две деца, пуска една до две перални вечер и води смислен диалог от три изречения с партньора си. Бихте ли споделили, каква е тайната на успеха ви?

– Здравейте, първо бих искала да благодаря за вниманието. Така е, действително. Аз съумявам да стана рано сутрин, да направя две закуски, да закарам едно или две деца, в зависимост от програмата им, да пия кафе, да прегледам домашните за деня, да направя 4 до 8 минути табата веднъж седмично, да отида на работа, където цял ден да тифецвам изображения  и да сменям шрифтове, да се прибера вечер с метрото през метростанция Сердика и да остана жива, да сготвя и сервирам здравословна вечеря на две деца, едното от които злоядо. Същевременно успявам да извършвам базисни физически ангажименти като дишане, мислене, пазене на равновесие и артикулиране, подобно на човешка реч. Принципно, права сте, трудно е. Но не и невъзможно. Аз имам една малка тайна. Наричам я Движение без празен ход.

– Интересно. Бихте ли ни разяснили в какво, собствено, се състои този термин?

– Накратко, Движение без празен ход значи всяко едно движение да е минимум двупосочно осмислено. Например, ставаш сутрин. Сипваш вода в каната за кафе. Докато сипваш вода се протягаш и отваряш хладилника, за да вземеш продукти за топъл сандвич. През това време каната прелива и мокри пода. С продуктите за топъл сандвич, гушнати като бебе, тичаш в банята, за да вземеш парцал и да попиеш водата по пода в кухнята. Междувременно забелязваш, че има изсъхнали детски чорапи на лирата в банята, гушваш и тях и тичаш до гардероба да ги прибереш. Прибираш продуктите за топъл сандвич в гардероба и тичаш да включиш каната за вода, за която си забравила в настъпилата суматоха. На средата на пътя забелязваш, че си прибрала продуктите за топъл сандвич в гардероба и не можеш да сервираш детски чорапи за закуска, въпреки че са чисти. Тичаш да ги размениш, като пътьом прибираш един суитшърт от униформа от облегалката на стол, защото скоро ще трябва да бъде облечен. Чорапите са прибрани, тичаш обратно с гушнатите продукти за топъл сандвич, суитшърт и парцал за под. Междувременно детето се е събудило и те гледа. Няма страшно свикнало е, сяда и чака. Докато бършеш с единия крак водата от пода, с другия пазиш равновесие, като същевременно с едната ръка мажеш филия, а с втората се опитваш да вържеш суитшърта на детето на кръста си, което е трудно, защото е малък (за суитшърта става дума). Пъхаш сандвича да се пече, междувременно водата се е стоплила, правиш си кафе и се заемаш да приготвяш храна за училище. Белиш, режеш, подреждаш, а кухнята бавно се изпълва с дим от изгорелия наполовина сандвич. Детето, което е свикнало, механично става да отвори прозореца. Десетина минути по-късно всичко е тип топ, всички са нахранени и пътуват към училище. Всичко това е възможно, благодарение на Движението без празен ход. Нещо повече, госпожице от Форбс, аз съм това, което съм , благодарение на Движението без празен ход. Благодаря ви за вниманието, сега трябва да тръгвам, защото в момента пека мусака.