Лято е. Малко дъждовно, но все пак – лято, хора отиват, връщат се или си правят селфи на лазурния морски бряг, а в прашния град една особена порода човешки същества, с тъмни кръгове под очите, криещи в бездната си безумен поглед, следват своята жизнена пътека, водейки се от стройните времеви постулати на Календара. Календарът на НВО. И ако вие, скъпи ми безгрижни приятели, четейки НВО се сещате за дракони, радиация и големи малки лъжи, то клетите родители, преминаващи през Националното Външно Оценяване след седми клас, сънуват бъдеще време в миналото, баба Илийца, бай Ганьо и разлагане на многочлени. Няма да се задълбавам в подробности около смисъла и съдържанието на НВО. Само ще кажа, че ако на някой му се прииска да усети емоциите на казармата или пък на раждането, нека съпроводи детето си през одисеята на НВО. Ще получи двете преживявания в едно.

За времето на Подготовката всеки в семейството е дал нещо от себе си: седмокласникът – своето безгрижно детство, родителят – съня си и един потребителски кредит в банкадесека, защото така. Всеки, също така, е взел нещо – седмокласникът – солидни познания за свойствата на ръбестите тела, а родителят….. Аз лично взех сумарно около хиляда и шестотин таблетки валериан, мента и глог, десет опаковки капки на д-р Бах против стрес, четири шишенца ашваганда и двайсетина стека синя Карелия.

Минали са има-няма десет месеца без нито един свободен уикенд, шест сутрини в седмицата със ставане в шест часа и превъртане от шест и половина на Речетатива на родителя на седмокласник: „Ти! Точно ти! Написа ли си домашното от училище, домашното от школата, домашното от учителката? По БЕЛ? А математиката? А пробните изпити, дето казаха допълнително? А тестовете от оня сборник, дето там за свободното време ви дадоха? Не, не синия. Не жълтия. Червения, бе, от онзи ден. Зеления утре ще ти го купя, днес не успях.”

Нижат се дни, трупат се знания, късат се нерви, лее се пот. И така, в радост и тъга, ето, идва юни.
Мили приятели, юни е младост. Юни е радост. Юни е лято. Юни е море. За седмокласника и семейството му, обаче, юни е катарзис, еуфория и страх, бездна и връх. Започва месецът, в който в титаничен сблъсък се срещат Подготовката и Съдбата. Който учил – учил, матурите имат само една дата, така че, внимавайте в картинката. Освен това, Комплектът за попълване от МОН на тази единствена дата е само един, така че – внимавайте много, да не кажа съвсем.

Така. Колкото и тъп да е родителят, в главата му светва лампичка. Значи на това дете все му е влязло нещо в главата за десет месеца, най-важното е сега да се яви. Освен това, като се яви, трябва много да внимава с Комплекта на МОН, защото, както разбрахме, той е единствен. Две родителски задачи, толкова е просто. Родителят влиза в сайта с упътванията, гледа клипче многократно, води си записки. Влиза и във форум със себеподобни, разисква и там нещата, пита, отговаря, коментира. Бавно главата му започва да се подува, вече му трябва по-голямо място в метрото, под душа, на работа. Нормалните хора го забелязват това и изобщо не искат да си говорят с него, защото си мислят, че може да е заразно. Започва непрекъснато да принтира неща. Пробни изпити, класирания, граматически правила. Биографии, формули, стихотоворения. Изисквания на МОН. Ако на ден не е принтирал двайсетина страници, не може да заспи вечерта. Всеки ден намира по нещо, което да обмисли добре. И ето, прибира се един ден родителят и казва на детето:
– Заповядай, мамо, кръгчета.
Така. Заповядай, мамо, кръгчета. Детето гледа ококорено. Разбира, че родителят е изпринтил няколко страници с кръгчета и иска да види дали то може да нарисува в тях хиксче, без да излиза от кръгчето. Важно е, защото ще се сканира, излезеш ли от кръгчето, край и с Матура, и с Подготовка, и със Съдба. И това дете, дето направо жонглира вече с оксиморони и метафори и знае наизуст „Опълченците на Шипка”, сяда и рисува хиксчета в кръгче, докато гали кротко родителя си по главата. Не се притеснявай, мамо, всичко е наред. Всичко ще бъде наред.

Времето върви, всички кръгчета са запълнени, матурата наближава. С всеки изминал ден тревогата, дали детето ще е здраво в деня на матурата, расте. Излизанията са ограничени до минимум. Преди всяко излизане родителят проверява дали на детето са му вързани връзките, предупреждава го да внимава да не падне, за да не си счупи нещо, и все пак, ако ще пада, да гледа да не е върху дясната ръка. Колело, кънки и скейтборд са заключени с катинар, а ключът е глътнат с шепа валериан. В последните два-три дни се излиза само до близкия парк, а родителят е въоръжен с репелент и урбазон, в случай на ухапване от жилещо насекомо. По хрумване на себеподобни, се е замислил дали да не потърси и някакъв универсален антидот против ухапване от змия, но си е представил разговорът в аптеката (извинете, имате ли универсален антидот против ухапване от змия, не, няма да ходим на къмпинг, не, и на планина няма да ходим, за парка тука ми трябва, че утре е НВО, и много кръгчета вече попълнихме) и е решил, че няма нужда.

Матурата наближава със страшна сила, родителят е непрекъснато с кръвно 200 на 150, но оживява. И ето, мила моя майно льо, идва Денят. Става родителят сутринта, пие две кафета с по четири валериана вътре, плюе си в пазвата, върти се три пъти в кръг и подскача на десен крак, докато казва заклинание за късмет. Всичко това е прочел в интернет в една статия за късмет преди изпит, от която е станало ясно, че самото дете, с мръсна коса, неизрязани нокти и непрани дрехи, но и с 5 стотинки в чорапа, трябва да спи с шоколад в краката, и с Бай Ганьо и баба Илийца под възглавницата, сутринта да стане, да изяде шоколада, да нарисува къщичка с дим в бележника, майка му да му бие един шамар, докато го обижда грубо с думи като смотаняк и несретник, да излезе, но преди това да се оплези в огледалото, а ако види черна котка да си плюе на петите или пък да плюе през рамо, или пък просто да плюе наоколо, като само внимава да не плюе върху бременна, а ако види такава, учтиво да я помоли да познае какво ще се падне. Родителят е абсолютно наясно, че след кръгчетата рейтингът му е паднал драстично, затова си мълчи. Само лисва два-три литра вода в краката на рожбата си и кротко затваря вратата след нея, като за всеки случай се оплезва в огледалото.
Това е.
Свърши се.
Сега…. каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка.

После влиза и буди малкото дете. Време е. Нека видим как попълва кръгчета.
#mariabeznervi