Това са елфски уши.

Те и още един милион подобни артикули могат да бъдат открити на един китайски сайт, чието съществуване радва неимоверно своите потребители с всичко, освен с разточителния си срок за доставка. Например, ушите бяха поръчани за Хелоуин, а пристигнаха през януари.

Много са хубави. Едни такива пластмасово-гумени и чудесно оформени, честно казано, скоро не съм виждала елф, но изглеждат много правдоподобно, одрали са им кожата на истинските, дето се вика.

Струват 2.56 за чифт с доставката. Абе много са хубави.

Децата решават, че ще е много забавно, но и себеизразително да си ги сложат тия ми ти уши по време на еднодневното ни излизане извън София. Какво толкова, само ние сме си в колата, планът е да не се срещаме с хора, пък ушите са си много хубави, а до следващия Хелоун има много време. И така, оправяме се, обличаме се, слагат те ушите и излизаме.

Казах, че ушите струват 2.56 за чифт, с доставката, нали? Обаче всъщност те са безценни.

Например безценна е физиономията на жената в малката японска кола, която маневрира на паркинга пред блока. Виждам как очите й се отварят бавно, а долната й челюст стремително се опитва да удържи волана. Движението на малката й количка наподобява дъга към безкрая, а аварийките й мигат в такт с клепачите.

Безценна е и физиономията на полицая, който ни спира на караулката преди Владая. Въобще, забелязала съм, че откакто семейната ни кола е бус, много ни спират, вероятно си мислят, че караме бежанци, не знам. Та значи, спира ни полицаят, гледа отзад на седалката да види как са бежанците, обаче бежанци няма. Само две същества с тия уши от снимката. Аз толкова бърза проверка не съм виждала, още повече да завършва с „чао“, вместо с „довиждане”.

Най-безценни в сърцето ми остават обаче тримата отрудени мъже, които пристъпят от крак на крак около една кръгла маса, тип щъркел, и пият бира пред селската кръчма, където спираме за кафе. Тези хора много неща са виждали, сигурна съм. Елфите сто процента обаче не са от тях, и в това съм сигурна. И понеже тия ми ти уши ако не са елфски приличат повече, нали така, на малки сладки ушички на малки сладки прасенца, сърцето ми се изпълва с признателност към съчувствието в погледа им, което говори, че те наистина съжаляват, че ни се налага всеки ден да ги гледаме тия уроди отзад в колата.

Сега, да си призная, мен малко ме е яд, че не си поръчах и аз едни такива елфски уши. Представям си например как си ги слагам и облечена в бяла роба, с тъкани сребърни руни по ръкавите, с колчан стрели, метнати на гърба, абе същинска Кейт Бланшет нали, влизам в Лидл величествено, и докато се нося между рафтовете като сребристо-бяла прелест, мятам в количката немски салам и гръцко дзадзики, а от уредбата се носят елфски песни. Много ме е яд, че не си поръчах. Отивам да питам децата ще ми дадат ли назаем поне единия чифт.

п.п. Дадоха ми. Тия редове вече ги пиша с елфски уши и искам да кажа, че освен красиви, са и удобни.