1. Търсиш хапче против повръщане при път. Няма го, изчезнало е. Обикаляш 20 аптеки в квартала. Аптекарките са се наговорили да отсичат НЯМА и надменно да те гледат как се гърчиш в конвулсии с тъмни кръгове под очите и празен поглед. Намираш го в последната възможна аптека. Тихият възглас ЙЕС, ЙЕС, ЙЕС и опитът да прегърнеш аптекарката не се приемат радушно.

2. Обикаляте с детето за бански, че миналогодишните не стават. През април е трудно.

3. Переш, сушиш, переш, сушиш и така два дни. Детето се сеща в последния момент, че любимите му дрехи не били в коша за пране, изравя от дупката си две перални и пърха с мигли. Переш, ама вече няма къде да сушиш. НЯМА ВРЕМЕ, вика едно човече с цип на устата в главата ти. Сушиш на радиатор, климатик, духалка, сешоар, вентилатор, микровълнова и фурна и се чудиш дали да не си проснеш едни гащи и на челото.

4. Викаш на детето в другата стая дали си е оправило багажа. То идва. Нарисувало си е черррррни вежди, мустак, брада и бакенбарди със спиралата ти. Хили се. Много е забавно.

5. Крещиш, после галиш по главата.

6. Отиваш на пазар и според поръчката купуваш една количка с вафли, меденки, солети, крекери, дъвки и шоколад за из път, „да има и за приятелките“. С високо вдигната брадичка се взираш стоически в очите на касиерката, която осъдително гледа ту фигурата ти, ту лентата, пълна с боклуци.

Пътят до зеленото е два часа.

7. Свиваш тортили за обяд на другия ден, миеш и старателно подсушаваш ягоди. Детето ще върне неотворена кутията с ягоди, които ще бъдат в състояние на ракия скоросмъртница, а тортилите ще чегърташ от дъното на раницата с шпакла, преди да я изпереш с Вениш, Меглио, бензин и асфалт. Знаеш това от опит.

8. Крещиш ОПРАВИ СИ БАГАЖААА и триеш спирала с мокра кърпичка.

9. Обясняваш, че с два куфара, раница и две торби не може.

10. Даваш пари и препоръки, ако може да не се харчат за водка и цигари. Детето се хили и пита – а за бира може ли?

Сипваш си вино, кротко пушиш цигара.