Леща

Щастливи са тези, чиито обществен дълг и лично призвание не включва изхранването на злоядо дете. Щастливи, но и ощетени, защото те не знаят как злоядото дете изгражда у близките си силен дух и гъвкав ум.
По принцип всяка бегемама знае, че балансираният дневен рацион включва набор от въглехидрати, протеини и мазнини. Обикновено, той безпроблемно се доставя от вратна пържола с кокал, пача, пълнени чушки, мусака, супа топчета, сарми. Здравословните бегемами добавят в менюто и авокадо, киноа, агар агар, рукола и помело. Бегемамите със злоядо дете често им завиждат. Те готвят боб, леща и макарони. В различна последователност.
Една обикновена вечер започва така:
– Заповядай, леща.
– Не ям леща.
Не ям леща. Добре. Визуализирам слънце, пясък, чайки. Вълни се плискат тихо, лек бриз ме гали. Не става. Вместо това идва картинка на мен, която изсипва балансирана чиния пълна с протеини, въглехидрати и мазнини във врата на детето, а в джобовете му сипва минерали, витамини и незаменими омеги. Запазвам самообладание, дишам дълбоко, гледам в точка.
– Вчера каза да сготвя леща.
– Червена леща. ЧЕРВЕНА.
Доскоро списъкът е включвал леща, боб, шунка, картофено пюре, пица, макарони, кускус, палачинки с шоколад и пържени картофи. Постепенно са започнали да отпадат макароните – сухи са ми, шунката – има жилки, кускуса – прилича на ориз, а аз го мразя, картофеното пюре – има бучки и му слагаш масло, а аз го мразя, пицата – има корички, а аз ги мразя, пържените картофи – студени са и ги мразя.
Сега се сбогуваме и с лещата.
Силна съм. Редя си мантри наум. Не крещя. С равен глас казвам, ако обича, да ми напише красиво на едно листче какво не мрази много, да си го лепна това листче на хладилника и да си го гледам и да си готвя.
След малко списъкът е готов. Съдържа една подточка. Една. „Пълачинки с шоколат“.

Сега отивам до магазина за червена леща. А ако някой се сеща за рецепта за шоколад от свинска вратна пържола с кокал или в краен случай от пача, моля да я сподели.