Курабии с глутен

Значи, сто процента съм сигурна, че съществува един паралелен свят, в който като вали сняг, децата играят по цял ден навън. Майката по цял ден пече курабии, блъскани с глутен, ядки, яйца, буркан бяла захар на доза, мляко и ако трябва и риба слага вътре и ги тъпче тия деца с тия курабии и те нямат грам алергия, ама към нищо. Гледа им румените от снега бузи, докато доволно обърсва ръце в колосаната си престилка с дискретен десен на разцъфнали рози. Отваря вратата на планинската хижа, в която всъщност живеят, и вика по име двете овчарки, докато с нежния си глезен държи котката и евентуално пора да не излязат навън. Към всички тия животни никой няма грам алергия. Съпругът й, защото сто процента са женени, цепи дърва и като чува прелестния й глас се обръща и й дарява усмивка. После всички сядат весело на масата и тия деца с червените бузи ядат мусака, сарми, пълнени чушки, броколи, а ако трябва и сланина ядат, защото тия деца всъщност всичко ядат. Значи тия хора не са чували за шест страници и половина домашно по математика за утре, проект за Юпитер пак за утре, червена леща, Метростанция Сердика, Йорданка Фандъкова, киша от сол и другото дето го пръскат по пътя, мастъркард, курабии от лимец, АБКМ, диета зоната, биомагазин, офис и Нутела. Мисълта ми е, ако намерите врата, гардероб, дупка, влак или както се стига там, имате ми месинджъра, вайбъра, скайпа, мейла или ако сте на някой изгоден план на Теленор – телефона. Дайте заедно да ги печем тия курабии с глутен.