Движение без празен ход

Често ме питат как толкова успешно се справям да бъда едновременно прекрасна майка, успешна работеща жена, чудесна съпруга и доверена приятелка. Всъщност, май не ме питат много често, даже май изобщо не се е случвало, но поне често си го представям. Например, стои пред мен прохождаща репортерка от списание Форбс. Настаняваме се в  непринудената, неформална обстановка на близкото кафене, аз си поръчвам капучино без захар, тя – двойно еспресо, чисто. Получаваме напитките си, аз отмятам фризиран бретон, потропвам нервно с прясно лакирания си показалец върху стъклената масичка, тя прелиства тефтерче, прокашля се и започваме:

– Здравейте, Мария. Вие сте една от жените в нашата класация 40 над 40. Вие сте една от четиридесетте жени на тази улица, която съумява едновременно да ходи, диша, мисли, работи, гледа две деца, пуска една до две перални вечер и води смислен диалог от три изречения с партньора си. Бихте ли споделили, каква е тайната на успеха ви?

– Здравейте, първо бих искала да благодаря за вниманието. Така е, действително. Аз съумявам да стана рано сутрин, да направя две закуски, да закарам едно или две деца, в зависимост от програмата им, да пия кафе, да прегледам домашните за деня, да направя 4 до 8 минути табата веднъж седмично, да отида на работа, където цял ден да тифецвам изображения  и да сменям шрифтове, да се прибера вечер с метрото през метростанция Сердика и да остана жива, да сготвя и сервирам здравословна вечеря на две деца, едното от които злоядо. Същевременно успявам да извършвам базисни физически ангажименти като дишане, мислене, пазене на равновесие и артикулиране, подобно на човешка реч. Принципно, права сте, трудно е. Но не и невъзможно. Аз имам една малка тайна. Наричам я Движение без празен ход.

– Интересно. Бихте ли ни разяснили в какво, собствено, се състои този термин?

– Накратко, Движение без празен ход значи всяко едно движение да е минимум двупосочно осмислено. Например, ставаш сутрин. Сипваш вода в каната за кафе. Докато сипваш вода се протягаш и отваряш хладилника, за да вземеш продукти за топъл сандвич. През това време каната прелива и мокри пода. С продуктите за топъл сандвич, гушнати като бебе, тичаш в банята, за да вземеш парцал и да попиеш водата по пода в кухнята. Междувременно забелязваш, че има изсъхнали детски чорапи на лирата в банята, гушваш и тях и тичаш до гардероба да ги прибереш. Прибираш продуктите за топъл сандвич в гардероба и тичаш да включиш каната за вода, за която си забравила в настъпилата суматоха. На средата на пътя забелязваш, че си прибрала продуктите за топъл сандвич в гардероба и не можеш да сервираш детски чорапи за закуска, въпреки че са чисти. Тичаш да ги размениш, като пътьом прибираш един суитшърт от униформа от облегалката на стол, защото скоро ще трябва да бъде облечен. Чорапите са прибрани, тичаш обратно с гушнатите продукти за топъл сандвич, суитшърт и парцал за под. Междувременно детето се е събудило и те гледа. Няма страшно свикнало е, сяда и чака. Докато бършеш с единия крак водата от пода, с другия пазиш равновесие, като същевременно с едната ръка мажеш филия, а с втората се опитваш да вържеш суитшърта на детето на кръста си, което е трудно, защото е малък (за суитшърта става дума). Пъхаш сандвича да се пече, междувременно водата се е стоплила, правиш си кафе и се заемаш да приготвяш храна за училище. Белиш, режеш, подреждаш, а кухнята бавно се изпълва с дим от изгорелия наполовина сандвич. Детето, което е свикнало, механично става да отвори прозореца. Десетина минути по-късно всичко е тип топ, всички са нахранени и пътуват към училище. Всичко това е възможно, благодарение на Движението без празен ход. Нещо повече, госпожице от Форбс, аз съм това, което съм , благодарение на Движението без празен ход. Благодаря ви за вниманието, сега трябва да тръгвам, защото в момента пека мусака.