Намислих едно число

Пия тази сутрин кафе, оправям се да излизам и пека топъл сандвич, който по традиция чакам да изгори в суматохата и да сложа резервен втори на негово място. Детето ме вика от съседната стая. Иска да му помогна с една задача по математика.
Така.
Трябва да споделя, че ние с математиката скъсахме окончателно нашия бурен романс в края на осми клас. В смисъл, разбрахме се да си останем приятели, но всеки знае, че това е учтивият начин да обясниш на някого, че е тъп и грозен и вече грам не те кефи, така че си останахме с по едно излизане на кафе веднъж месечно, колкото да оформим заедно семейния бюджет.
Влизам в стаята на детето и се опитвам да запазя своя авторитет непокътнат, докато в сърцето ми бушуват разнообразни емоции – поривът да избягам от стаята с писъци и никога да не се върна, първосигналното желание да припадна театрално и да поискам чаша вода, както и спасителното хрумване да изкрещя внезапно, че сандвичът оттатък гори и отивам да го извадя, и да сложа резервния, и заради това закъснявам вече, и трябва да тръгвам. Запазвам самообладание и просто казвам – дай да видим тази задача. Колко пък да е трудна, мисля си – седми клас. Събиране, изваждане, умножение, деление, това и с калкулатор ще стане, а знам, че имам на телефона.
Задачата гласи – намислих едно число, разделих го с модула на минус и получих реципрочното число на минус една дванадесета. Кое е числото?
Така.
Кое е числото. Да видим. Първо и най-важно – намислих едно число. В тази задача някой намисля число и очаква ние да го отгатнем. Това отвсякъде си е свръхестествено, нали така. Представям си този, който е намислил това число, как си седи у тях, а защо не в мазето, с каска от метално фолио на главата и огърлица от орлови нокти на врата, полутъмно е, оскъдната светлина идва единствено и само от различни по големина, форма и цвят свещи, запалени навсякъде, в краката му има разпилян смилянски боб, а на масата пред него има кристална топка, карти таро и чаша от кафе, обърната наопаки. Зад него на стената има закачени окултни изображения. Та стои си маг едикойси в мазето и тайнствено ни пита кое е числото. Свещите хвърлят танцуващи сенки по стените, и въобще – много е загадъчно. Да продължим. Той разделя числото. Ама разбира се. Разделя го. За мен този порив за разделяне насочва директно към един деструктивен, нихилистичен характер, най-вероятно със садистични наклонности, за когото силата на съзиданието е напълно непозната. По-нататък – цели два пъти в тези два реда магът на тайнственото число подчертава своя негативизъм посредством повторението на думата минус. Нещо повече – не просто минус, а модул на минус. Значи сто процента става дума за някакъв хейтър тука. Тая работа с реципрочността на числото си е индиректен намек, че той не е сам, а напротив, много са, единни в своето желание да ни питат какво число са си намислили и да ни измъчват в съня ни с тоя въпрос, и така като гледам, най-вероятно са дванайсет, предвид тая дроб накрая.
Всичките тези неща, разбира се, си ги мисля наум. Детето седи и ме гледа напрегнато. Разбира, че явно задачата е много трудна. По дима откъм кухнята пък и двете разбираме, че сандвичът оттатък вече направо си гори и не се налага да лъжа. Тичам да сложа резервния и се извинявам, че закъснявам и трябва да тръгна. Детето казва, че ще пита една приятелка, дето баща ѝ е счетоводител.
Не знам, може пък счетоводителите да се разбират по-добре от мен с група от дванадесет магове хейтъри с деструктивен характер, склонни към садизъм. Ще видим.