Спешно

От няколко дни съм нещо зле с гърло, кашлица, паднал глас, такива работи. Решавам днес, че ще пия някаква билка, дето ми я хвалят, много добра била, страшно помагала, подбел. Правя си една юнашка доза, гаврътвам на екс и излизам да простра няколко тениски от униформа. Обаче хоп, изведнъж ме прерязва гърлото, все едно имам балон в него, който аха-аха ще се надуе и ще се пръсне и айде, отидоха тениските. Понеже имам богата палитра от алергии и съм преживяла няколко шокови ситуации, решавам, че съм направила реакция към чая, пия един ериус, паля колата и отивам в спешното, ако се наложи урбазон нещо, не знам. Там седи една медицинска сестра и адски дразнещо ме гледа втренчено. Много е разсеяна. Пет пъти ме пита за ЕГН, после кога ми е рожденият ден. После пак за ЕГН. Гледа ме, пак казвам – втренчено, обаче някак избягва да ме гледа в очите. Адски е дразнещо. После лекарят се държи по абсолютно същия начин. Говори ми бавно и тихо и избягва да ме гледа в очите. Предпазливо казва, че по-скоро имам ангина, отколкото реакция и ме праща вкъщи. Влизам си. Поглеждам в огледалото. В косата имам гигантска червена щипка, която си затъкнах там, докато простирах униформите, защото ми влизаше косата в очите.
Ще има да си разправят сега, ехе, години напред ще си разправят.