Още от първия учебен ден, който обикновено е на петнайсети септември, всички ученици и най-вече техните родители с нетърпение очакват сладкия звук на думата „ваканция“. Ако Коледната е валидолът на ваканциите, първата светлинка в мрачния тунел на ставането в шест и десетте страници домашно по математика, то Великденската е малкият петък, първата глътка от трепетното очакване на трите месеца чиста свобода.
И така, вторият срок е преполовен, ваканцията е дошла и всички се радваме на късмета си да знаем всичко, което знаем, за климата в Чили, деепричастията, свойствата на пропорциите и образа на Рада Госпожина в главата Радини вълнения. След кратък съвет, решаваме да употребим предоставеното ни от благосклонната съдба и МОН време за кратка образователна екскурзия из България. Набързо чертаем план (твърде амбициозен, както се оказва впоследствие, но това е една странична тема) и тръгваме. С лекота отмятаме дестинации и учебен материал, децата са доволни, въобще, всичко е на ниво.
Стигаме Шипка. До монумента има хиляда и няколко стъпала. Решаваме, че ще ги качим до едно. Някак си, това е най-малкото. Пъхтим нагоре, всеки брои наум, без да си признава. Стигаме до площадка, която е последното достъпно с автомобил място. Оттам до горе остават стотина стъпала. Значи, примерно, осеметажен блок. Или пък шестетажен, не мога да преценя, защото не ми достига кислород в момента. Към скромната ни група се присъединява весела компания. Тя се състои от няколко деца и техните родители. Компанията е водена от момченце, което по целия път нагоре играе на ботъл флип. Значи, ботъл флип е една игра, в която безброй пъти хвърляш пластмасова бутилка във въздуха. Тя пада и или се пука и опръсква неволните зрители, или вдига на тревога всичко живо наоколо, особено ако не си е изпило валидола. Целта е бутилката да застане на капачката си. Не трябва да си пълен отличник по физика, за да се досетиш, че вероятността това да се случи клони от едно до три на стоидвайсет хиляди. Когато това се случи, играещият изпада в еуфория и крещи дали са го видели и дали са го снимали. През останалото време се чува единствено трясъка на клетата бутилка и виковете на майката на играещия моментално да престане. След играещия на ботъл флип вървят две майки от компанията. Едната споделя, че й е студено. Другата се оплаква, че и тя се е намръзнала. Облекли са се леко и са на токчета. Говорят си, че моментално им трябва спа. Настига ги баща от групата. И на него му е студено. Казва, че якето му е като ламарина. Крещи на играещия на ботъл флип моментално да си сложи гуглата (предполагам, че това значи качулка, защото играещият я слага). Мисля, че „моментално“ е любимата дума в тази весела компания. Мъжът се обръща към дамите и ги пита знаят ли дали горе в паметника има асансьор. Ако няма, да не се качват. Студено е и му е писнало от стълби. Надвиква го жена от компанията. Щяла да счупи ръчичките на дъщеря си. Както се разбира от думите й, името на детето е „лайно“.
Вървим нагоре. През цялото време от колоните наоколо звучи Опълченците на Шипка. Вероятно това място, на което заедно са се били живи и умрели, знае много. Тръпки ме побиват. Добре, че ние знаем за тях. Добре, че те не знаят за нас.
В паметника няма асансьор.
Има книга за впечатления.
Някой е написал „България е велика!“

Та така.