Родителска среща

Всеки родител на дете в яслена, градинска или училищна възраст познава мащаба на чувствата, които предизвикват две прости думи – родителска среща.

В дебрите на опита, който родителите получават, докато израстват, има предизвикателства от разнообразен характер – смяна на памперс в кола по спешност, избор на бебешка количка, естествено раждане, бърсане на повръщано от костюм, чакане за направление в поликлиника, дърпане на сополи с прахосмукачка, прием в детска градина,  превързване на подострен в острилка показалец, прием в първи клас, хранене на злоядо дете. Но колкото и претръпнал да е родителят, думите „родителска среща” винаги повличат лавина от трепетно очакване в душата му.  А когато се случи така, че родителската среща  е в деня преди заплата, и то през януари, въпрос на чест е да се държиш мъжки и да не покажеш слабост.

С носталгия прехвърляш през ума си целия дълъг декемврийски списък, минал през джоба ти – кукла плачещо бебе (бебе, което плаче, пишка и ака в гърне, и му купуваш дрехи, по-скъпи от твоите), кукла с пъпки от комар (бършеш с кърпичка и пъпките изчезват), настолна игра „чайка за късмет” (чайката ака и носи късмет), говореща кукла Мария (куклата пее, рецитира и говори, понякога и през нощта – без да я закачаш, сигурно батериите нещо), камион, който яде и плюе играчки, раждащо куче (натискаш го по гърба и ражда кученца), куче-робот, 20 цвята полимерна глина, таблет, който вече е счупен, три комплекта тенджери и тигани за подарък, двайсетина кила кълцано месо за сарми, десет литра вино, две бутилки шампанско, 16 метра коледни лампички, лачени обувки за новогодишно тържество. Прехвърляш през ума си и по-скромния, но изпълнен в следпразничен несвяст януарски списък – кантар, гирички, пудовка, кокосова захар, едно кило брашно от тапиока,  две кила овесени трици и зелен чай „японско чудо”. Прехвърляш ги през ума си тия списъци, защото вече знаеш какво значи „родителска среща”.  Значи ДАЙПАРИ.

И така, например, отиваш на родителска среща. Опитваш се да седнеш по-назад, но двайсетина клетника са те изпреварили вече и се крият един зад друг. Няколко проактивни майки стоят на предните места. Подредили са си минерална вода от половин литър, бележник, химикалка. Имат папки. Били са и на фризьор. Тъкмо се чудиш дали не си попаднал на пресконференция и забелязваш калкулатор. Спокойно. На правилното място си.

Проактивните майки си шушукат. Едната смята, че пердетата в стаята не са достатъчно весели. Другата казва, че повече я притеснява, че са на принцесите на Дисни, а тук има и момчета. Обсъждат щори. Третата казва, че няма достатъчно саксийни цветя. Саксии също, имало хубави в Метро. Първата се връща на тъжните пердета, добавя, че и паркетът има нужда от циклене. Няма и достатъчно шкафчета. Дъската също е за смяна. Намесва се четвъртата. Ще подаряваме ли нещо на госпожата за 14 февруари или това е много личен празник? Мислела си за спа уикенд във Велинград за двама. Говорят и нещо за Гърция, но ушите ти бучат и не чуваш много добре.

Мислиш варианти, защото знаеш, че моментът ще дойде. Започва родителската среща.  Детето ви, другото дете, екскурзията, програмата. Учителката приключва, започва Активът. Така. Ще се наложи да съберем пари.

Добре.

Има няколко варианта да излезеш с достойнство.

Ставаш и казваш на всички, че са много прости. Излизаш.

Ставаш и казваш на всички, че ти се пишка. Излизаш.

Наговорил си се с твоя човек да ти звънне като му клипнеш. Звъни, вдигаш припряно, въртиш очи, казваш “Наистина?!?”, шептиш „Извинете” и излизаш.

Ставаш, казваш (най-добре обвинително, може и извинително, зависи от аудиторията), че все пак трябва да отидеш  на родителската и на другото си дете (в този случай, ако останалите те познават, е добре наистина да имаш още едно дете). Излизаш.

Ровиш в чантата, казваш, че май портфейлът  ти е в колата. Излизаш.

Стоиш си на място, небрежно казваш, че банкоматът не е работел. Влизаш в близък контакт с проактивните майки, разменяте си шегички, подмяташ, че за края на учебната година може да помислим за златно колие за учителката, сигурно си няма. Тръгваш си с тях и, въобще, излизаш с достойнство.

Докато трескаво прехвърляш варианти, дама от последните редове става, казва на всички, че са много прости и излиза. Няколко човека внезапно тръгват на родителска среща на другото си дете, на други им звънят телефоните и излизат. Няколко човека обсъждат банкомата, който не работи. Две майки тичат към колите си за забравен портфейл. Проактивните са направили списък в ексел (в папката на едната има лаптоп) и отбелязват събраните пари. Не са много.

Седиш и кротко се усмихваш.

Хубаво е да знаеш, че не си сам в този студен, януарски свят.